Вече не разбирам по-умните от мен хора, които се изказват по телевизията.
Българската национална телевизия излъчи на 10 декември 2024 г. репортаж
посветен на откриването на панаира на книгата.
Ето какво казва в него Десислава Алексиева от Асоциация "Българска книга":
"Историята, която искаме да кажем, че книгите са за всеки. Книгите трябва да бъдат достъпни
за всеки един човек, за всеки един гражданин и да показват това, което е той сред кориците си",
заяви Десислава Алексиева, Асоциация "Българска книга".
Признавам си, че не разбирам какво означава "Историята, която искаме да кажем, че книгите са за всеки.".
Само мога да предполагам, че е лош превод на някое английско или американско словосъчетание.
Как една история може да се каже? Не знам.
В репортажа е интервюиран и Светлозар Желев от Национален център за книгата - НДК.
Той използува модерната дума емпатия.
Ето точните му думи:
"Надявам се да се замислят за времето, в което живеем. Надявам се емпатията,
която литературата носи, да достигне до тях, защото точно в момента имаме нужда
от емпатия, от разбиране, от споделяне, от повече човещина", коментира Светлозар Желев,
Национален център за книгата - НДК.
За жалост, аз не мога да запомня, че тази дума означава съчувствие
и всеки път като я чуя трябва да се допитвам до Уикипедиата, където пише:
Емпатия ... или съчувствие е способността на човек да съпреживява
емоциите, чувствата и мислите на другите. Степента на емпатия е строго индивидуална,
като съществуват и различни видове емпатия според начина, по който другият индивид е разбран
– когнитивна, емоционална, интелектуална. Емпатията стои в основата на градивното социално общуване и води до формирането на алтруистично поведение.
Не разбирам по какво емпатията се различава от съчувствието, че хората вече започнаха да използуват "новата" дума вместо
прекрасната българска дума.