Ако по света техническия прогрес води до прогрес (извинете ме за повторението), то у нас той води до изпростяване на езика.
Как иначе да си обясня факта, че има заглавия като Matsushita влага $2.4 млрд. в завод за плазми в иначе уважавания от мен в-к. "Монитор". Един завод не може да произвежда плазма. Плазмата е агрегатно състояние на материята като твърдото, газообразното и течното.
Всъщност заводът ще произвежда плазмени дисплеи. Те използуват газ, който "електрически се преобразува в плазма", но въпреки това не могат да се нарекат просто плазма!
... На всичкото отгоре в една реклама по радиото главния герой пита "Къде ми е плазмата?". И всеки път като я чуя ме побиват тръпки.
