Какво е максимален размер на консистенцията в Google Earth

Помолиха ме да инсталирам Google Earth на един компютър. Оказа се, че програмата е била вече инсталирана, но всички надписи на менютата бяха на български. Режих да проверя дали е последна версия и за това избрах Помощ - Всичко за Google Earth.

Появи се това прозорче:

и аз занемях!

Не знаех какво е "Максимален размер на консистенцията" и даже не можах да си го преведа на английски.

За да разбера смисъла на това словосъчетание ми се наложи да сменя езика на програмата. Това става от менюто Инструменти - Опции... - прозорчето Общо - полето Език. Там се избира English(US).

След рестарт на програмата избрах (вече надписите бяха на английски) менюто Help - About Google Earth и с ужас видях, че на същото място в диалоговата кутия пише

Max Texture Size, което би трябвало да се преведе като максимален размер на текстурата.

И аз съм за използуване на бъгарски думи вместо английски, но не смятам, че трябва да се прекалява и да има опити за превод на думи, които са станали широко разпространени с техническия си смисъл.

А текстуриране според българската уикипедия е:

метод за добавяне на детайл, повърхностна текстура или цвят към компютърно генерирана графика или триизмерен модел.

Или казано с други думи текстурата представлява модел (картинка) на определен материал (дърво, пластмаса, метал), който се наслагва върху тримерен модел на обект и така се получава реалистично изображение.

Още за текстурите има в английската част на Уикипедията.

Странностите в прозорчето About Google Earth обаче не свършват с това.

Не ми е ясно защо "available video memory" и "налична видеопамет" не започат с голяма буква както всички останали редове.

Освен това "available video memory" според мен е трябвало да се преведе като достъпна видеопамет, а не като налична видеопамет. Все пак паметта може да е налична, но да не е достъпна!

И накрая! Не е "Дата/Час на генериране", а по-скоро "Дата/Час на компилиране". Макар че, билдването не е точно компилиране.

Билдването е процес на създаване на изпълним файл от сорс кода (изходния код) на програмата. Всеки отделен сорс файл (давам пример с езика C) се компилира независимо от всички други, при което се получава обектен файл (с разширение obj). След това отделните обектни файлове се свързват в един изпълним файл (exe в Windows-а) с помощта на специална програма наречена линкер (linker) или на български свързващ редактор.

За справка:

• Страницата в Уикипедията за билдването.
• Страницата в Уикипедията за линкера на английски.
• Страницата в Уикипедията за линкера на български.

P.S.

Докато подготвях тази статия излезе нова версия на Google Earth. Но в прозорчето About Google Earth е променен само номера на версията. Нищо друго.

Какво въвеждат тези хора?

Не съм специалист по новия Windows 8 и поради тази причина ми е много интересно какво въвеждат чрез клавиатурата тези двама потребители в новия Метро (или както и да го наричат сега) интерфейс на последното отроче на Microsoft:

Може би въвеждат някаква парола или търсят бърз начин да стигнат до нормалния и познат на тях десктоп? Ако някой има идея да ми пише!

Снимките са от летния продуктов каталог на лаптопите Sony Vaio.

P.S.

В Windows 8.1 ще има възможност за директно зареждане на стария десктоп интерфейс при пускане на компютъра. Повече за тази версия има в анализите на The Register и PCWorld.

Еволюцията на твърдите дискове

Еволюцията на твърдите дискове представена в картинки от PCWorld.

Хибриден HDD диск. От Sony.

Не разбирам как може сериозна фирма като Sony да напише в реклама на лаптоп в своя продуктов каталог за лято 2013 г. "хибриден HDD диск":

Може би трябва да се припомни, че HDD е съкращение от "Hard disk drive" и написаното от рекламистите на Sony текст би трябвало да се чете като "хибриден твърд диск диск". А просто е трябвало да го преведат като "хибриден твърд диск".

Иначе тези твърди дискове използуват флаш памети за по-бърза обмяна на данни с компютъра. Повече за тях има в Уикипедията.

Даже там ги наричат просто хибридни дискове или още по-точно "Твърдотелни хибридни дискове" - "Solid State Hybrid Drive" (SSHD).

Пристрастени към телефоните

Ето едно прекрасно двуминутно филмче за това какво се получава, когато забравим мобилния си телефон. Или по-скоро за нещата от живота, които губим, докато сме се втренчили в тези умни машинки.

Видяно от CNet News.

Какво е асинхронен процесор и дали Snapdragon S4 Pro е такъв

Когато в брошура на Технополис видях, че процесорът Snapdragon S4 Pro използуван в таблета Sony Xperia Тablet Z е наречен асинхронен си помислих, че е станала случайна грешка.

Даже не си направих труда да проуча съществуват ли асинхронни процесори. Но един мой познат намери тази статия в Уикипедията. От нея се разбира, че асинхронните процесори не използуват тактов генератор за да се тактува тяхната работа, а всяка операция в процесора започва, когато приключи предишната. При това тези процесори са (за сега) експериментални.

Така че, Snapdragon S4 Pro не може в никакъв случай да бъде наречен асинхронен процесор, просто защото работи с тактова честота, която според рекламата е 1,5 GHz.

По-късно ми попадна брошура на Sony посветена на Xperia Тablet Z и в нея отново намерих термина "асинхронен четириядрен процесор":

Тогава ми стана ясно, че някой е превел неправилно определен термин, но не знаех кой точно е той.

Реших да се поровя в Интернета за повече информация. Първо попаднах на тази статия от ZDNet.

От нея разбрах, че този процесор поддържа асинхронен симетричен мултипроцесинг (aSMP). Ето целия цитат посветен на aSMP:

[Процесорът] S4 Pro също поддържа асинхронен симетричен мултипроцесинг (aSMP), който позволява всяко ядро да се включва и изключва независимо [едно от друго], когато е необходимо, постигайки по този начин максимална производителност комбинирана с добър живот на батерията.

Оригиналният текст:

The S4 Pro also supports Asynchronous Symmetric Multiprocessing (aSMP), which enables each core to power up and down independently as required, allowing for maximum performance combined with good battery life.

На мен не ми стана много ясно какво точно е aSMP и за това продължих да се ровя. И попаднах на друга статия, която доста по-точно описва тази нова възможност на процесора:

За да се реализира aSMP, новите процесори ще имат отделно захранване и тактова честота за всяко ядро. Когато изискванията към системата се променят, системата на един чип [процесорът] може да промени захранването на всяко ядро, за да намери най-производителното захранване и скорост, дори да стигне толкова далеч, че напълно да изключи някои ядра. Qualcomm цитира вътрешен тест, който показва намаляване с 25-40% на енергопотреблението в сравнение с други чипове.

Оригиналният текст:

To implement aSMP, the new Snapdragons will have a dedicated voltage plane and clock frequency for each core. As the demands on a system change, the SoC can alter the power of each core to find the most efficient voltage and speed, even going so far as to completely shut off some cores. Qualcomm cites internal testing that shows a 25-40% reduction in power usage over other chips.

Сега всичко се изясни!

Явно хората, които са подготвяли рекламните текстове са бързали и са превели само първата дума от названието на новата технология. И така "процесор с възможност за асинхронен симетричен мултипроцесинг" се е превърнало в "асинхронен процесор". Което, както се разбра от Уикипедията е пълна глупост.

Създателите на реклами не трябва да използуват термини, които самите те не разбират (или даже не превеждат правилно). Защото ние, техните клиенти няма да им разберем продукта. Което е тъжно. А рекламата трябва просто да информира. При това правилно.

P.S.

Ето едно рекламно видео, което е посветено на тази нова технология.

Как би изглеждал света без смартфони

Прекрасна забавна реклама на Qualcomm за това как би изглеждал живота ни без смартфони:

Видяно от Mobile-review.